Ето, пак стана 12 и 30 през нощта... Очите ми се затварят и в просъница си шепна "Оле,затвори очички..." А искам да кажа толкова много неща......Искам да изкрещя,че ми отнеха мечтите ! Искам да изкрещя,че нямам надежда.... А какво е...

Пловдив.. Този така прекрасен град...  Този постинг  http://anastasiia.blog.bg/viewpost.php?id=227812   ме върна в този красив и уютен град и в моите спомеми.....
   Първа среща, първа целувка, първа прегръдка.. Нежни , топли думи, внима...

Провокира ме постингът на едно момиче, което доста доста често пише тук... Като прочетох историята й, озаглавена " Толкова самотен" , се замислих.
  Моята история е както тъжна, така и драматична като сапунен сериал. Не искам да досаждам...

1. Как се казваш?  Ния.
2. Откъде си?  От земята на мечтите...
3. Кога си роден?  Когато започна да мечтаеш...

Защо хората я търсят, искат, копнеят за нея, а когато тя дойде я захвърлят? Защо когато съм се родила, не са ме кръстили Любов?  И аз като повечето я търся, търся , търся... Но за какво ? Когато я имах я потъпках за един миг с непознат.....