Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2008 23:49 - Все търся любовта...
Автор: krasivasulza Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3193 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 24.05.2012 03:31


Защо хората я търсят, искат, копнеят за нея, а когато тя дойде я захвърлят? Защо когато съм се родила, не са ме кръстили Любов?  И аз като повечето я търся, търся , търся... Но за какво ? Когато я имах я потъпках за един миг с непознат.. За една глупава и неприятна целувка, след която бликна поток от сълзи... А след този горещ поток солена течност  загубих мечтите си... Завинаги !  А така обичах да мечтая... И сега мечтая, но нямам надежда... Може би загубих надеждата, не мечтите?
   Да загубиш нещо е трудно, независимо какво е и дали си го загубил за добро или за  лошо... Всъщност може ли да загубиш нещо за добро?  Когато загубиш нещо винаги е трудно и новото начало плаши до смърт...
   Но този път аз загубих нещо за добро. Освободих се от тежко бреме, което гнетеше душата ми и съсипваше тялото ми.
   Когато загубиш любовта сякаш губиш всичко... Или може би не винаги...  Може би когато загубиш любов, която е била споделена, истинска и приказна, тогава губиш всичко... Но не е ли това щастието? Любовта така или иначе си остава някъде дълбоко скрита... А когато загубиш всичко, но не си бил щастлив, тогава в началото е ужасно трудно, но ако успееш да устоиш на болката, намираш повече от преди , винаги !
   Дали този път ще устоя? Дали ще успея да удържа на обещанието пред себе си? Дали наистина  ще събера сили и утре няма да се върна от страх,от страх от самотата? Няма да е честно спрямо мен самата, погубвам себе си... Топя се от мъка и всяка нова сълза се забива с по-голяма сила в кървавата  рана, оставена от предишната гореща капка живот в сърцето ми... Защото това са кървавите сълзи на отдавна разбитото ми сърце...
   Мъката замъглява разума  и отравя живота ми... Сякаш съм във вечен застой, а на лицето ми има само тъга и сълзи...  Очите ми съществуват във вечна мъгла, мъглата на самотата.
   Възможно ли е да не събираш сили да останеш сам заради страх от самотата когато в една връзка се чувстваш самотен? Звучи парадоксално, но истината е,че е възможно ! Проява на слабост или нещо много по-дълбоко?
   Истината се крие дълбоко в душата и е трудно да се признае . Истината е,че не е заради слабост.
   Не успях да простя на себе си..... Защото да простиш на себе си е най-трудно и макар да си казваш е, станалото, станало... Направих грешка, така се случи, майната му, аз все пак не успях да простя на себе си.... Мисля,че няма да го направя , не мога !  Докато тъгувам за тази първа и единствена любов в живота си и все повече се убеждавам,че съм загубила единственият човек, когото съм искала, искам сега , ще искам и утре , няма да съм простила на себе си. А как живее човек без да може да прости на единствения , който е наистина важен в живота?
   Всеки ден, всеки миг, всяка сълза е самонаказание,саморазрушение,самозаблуда. Това означава ли,че не обичам себе си? Дали мога да си простя? Дали мога да си простя и дали ако си простя ще се променя достатъчно,че да съм щастлива в сегашната си връзка без да я прекратявам? Дали самонаказанието е връзката сама по себе си или моето поведение в нея спрямо другият човек и спрямо себе си? Дали ако се науча да обичам първо себе си, това ще ме промени дотолкова, че и другите да се научат да ме обичат и уважават? Защото  любовта е  преди всичко уважение .
   Как да се променя?  Как да си простя и как да се науча първо да уважавам и обичам себе си?
    Търся отговори, не любов... Тях трябва да открия сама....

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. victoriavselena - ЧУДЕСНА СИ
21.08.2008 23:59
жалко ще бъде да не си простиш. Просто си преминала един урок, за да се подготвиш за следващия. Имай вяра. Това е само урок - урок по любов. Всичко най-красиво е още пред теб. Но да си простиш е най-правилноо нещо, защото в този миг ти си взела решение, което си смяталва за най-правилно. Направила си това, което знаш. В живота често се учим по метода проба-грешка. Но бъди благодарна - виж колко много работи си научила от този урок. Благодари за подаръка и продължи напред. защото това наистина ти е най-голямия подарък. Успехи.
цитирай
2. анонимен - taka si e
12.11.2008 14:23
i az taka zagubih istinskata lubov,za edin mik s nepoznat slet koito sajalqvam mn ama jivota si prodljava.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krasivasulza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 175436
Постинги: 39
Коментари: 26
Гласове: 543
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031