Прочетен: 3193 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2012 03:31
Защо хората я търсят, искат, копнеят за нея, а когато тя дойде я захвърлят? Защо когато съм се родила, не са ме кръстили Любов? И аз като повечето я търся, търся , търся... Но за какво ? Когато я имах я потъпках за един миг с непознат.. За една глупава и неприятна целувка, след която бликна поток от сълзи... А след този горещ поток солена течност загубих мечтите си... Завинаги ! А така обичах да мечтая... И сега мечтая, но нямам надежда... Може би загубих надеждата, не мечтите?
Да загубиш нещо е трудно, независимо какво е и дали си го загубил за добро или за лошо... Всъщност може ли да загубиш нещо за добро? Когато загубиш нещо винаги е трудно и новото начало плаши до смърт...
Но този път аз загубих нещо за добро. Освободих се от тежко бреме, което гнетеше душата ми и съсипваше тялото ми.
Когато загубиш любовта сякаш губиш всичко... Или може би не винаги... Може би когато загубиш любов, която е била споделена, истинска и приказна, тогава губиш всичко... Но не е ли това щастието? Любовта така или иначе си остава някъде дълбоко скрита... А когато загубиш всичко, но не си бил щастлив, тогава в началото е ужасно трудно, но ако успееш да устоиш на болката, намираш повече от преди , винаги !
Дали този път ще устоя? Дали ще успея да удържа на обещанието пред себе си? Дали наистина ще събера сили и утре няма да се върна от страх,от страх от самотата? Няма да е честно спрямо мен самата, погубвам себе си... Топя се от мъка и всяка нова сълза се забива с по-голяма сила в кървавата рана, оставена от предишната гореща капка живот в сърцето ми... Защото това са кървавите сълзи на отдавна разбитото ми сърце...
Мъката замъглява разума и отравя живота ми... Сякаш съм във вечен застой, а на лицето ми има само тъга и сълзи... Очите ми съществуват във вечна мъгла, мъглата на самотата.
Възможно ли е да не събираш сили да останеш сам заради страх от самотата когато в една връзка се чувстваш самотен? Звучи парадоксално, но истината е,че е възможно ! Проява на слабост или нещо много по-дълбоко?
Истината се крие дълбоко в душата и е трудно да се признае . Истината е,че не е заради слабост.
Не успях да простя на себе си..... Защото да простиш на себе си е най-трудно и макар да си казваш е, станалото, станало... Направих грешка, така се случи, майната му, аз все пак не успях да простя на себе си.... Мисля,че няма да го направя , не мога ! Докато тъгувам за тази първа и единствена любов в живота си и все повече се убеждавам,че съм загубила единственият човек, когото съм искала, искам сега , ще искам и утре , няма да съм простила на себе си. А как живее човек без да може да прости на единствения , който е наистина важен в живота?
Всеки ден, всеки миг, всяка сълза е самонаказание,саморазрушение,самозаблуда. Това означава ли,че не обичам себе си? Дали мога да си простя? Дали мога да си простя и дали ако си простя ще се променя достатъчно,че да съм щастлива в сегашната си връзка без да я прекратявам? Дали самонаказанието е връзката сама по себе си или моето поведение в нея спрямо другият човек и спрямо себе си? Дали ако се науча да обичам първо себе си, това ще ме промени дотолкова, че и другите да се научат да ме обичат и уважават? Защото любовта е преди всичко уважение .
Как да се променя? Как да си простя и как да се науча първо да уважавам и обичам себе си?
Търся отговори, не любов... Тях трябва да открия сама....
12.11.2008 14:23
2. Денонощни бълнувания
3. Не спирам да се смееяяяя :):):):)
4. Другата
5. интересноооо :)
6. Плохая девочка
7. Digitalen pqsu4nik
8. mail do teb
9. Забравените деца
10. Uroci
11. Много интересни неща!
12. Vajno za universiteta
13. Krasivi wallpapery
14. psihologiq online
15. Много готина песничка :)
16. Стихове !
17. Moeto u4ili6te :)
18. Bella, Edward, Twilight