Ето, пак стана 12 и 30 през нощта... Очите ми се затварят и в просъница си шепна "Оле,затвори очички..." А искам да кажа толкова много неща......Искам да изкрещя,че ми отнеха мечтите ! Искам да изкрещя,че нямам надежда.... А какво е човекът без надежда??? Или ще кажете,че не съм човек-да, прави сте! Аз съм жена, но на първо място съм мечтателка, а какво е една мечтателка без мечти???
     Всеки ден, всяка минута с всяка казана дума от теб аз усещам все по-голяма празнина в гърдите- там някога имаше сърце, което биеше лудо ! Ти ме промени, ти ми открадна усмивката, ти ми отне мечтите и надеждата.... Ти ми даде свобода, разум и ми посочи пътя на живота.... Но как живее една мечтателка без мечтите си? Мечтая да те докосна, да те имам, да те обичам... Но ти не ми даваш-бягаш, буташ ме .... Искаш всичко, а не даваш нищо... Казваш другите се отдават изцяло= Аз не ти ли дадох всичко? Дадох ти живота,сърцето, ума, мечтите си и ти ги захвърли... Да, малка съм за теб ! Да, трудно ми е да те разбера ! Да, искам да порасна !
    Но как да порасне човек без мечти? Или може би това е да пораснеш? Дали от малко , плахо и чувствително момиченце не се превърнах в жена? Къде отиде онова засмяно дете, което те гледаше с по детски наивен  поглед... Обичаше те сякаш си принца от приказките и попиваше всяка твоя дума,пазеше я ... Може би точно твоите приказки погубиха детето - то поумня, започна да разсъждава ( доколкото това е възможно за същества от женски пол ) и се превърна в развалина без мечти?
   Така ли да живея? Копнеейки за ласка, молейки за ласка? Ти си жесток , някак особено жесток... А аз все повече се влюбвам, все повече копнея за теб, все повече търся път към душата ти.... Път невъзможен, път несъществуващ, път недостъпен... Аз сама те поведох по пътя към моята душевност..
   Все по-често се питам защо се влюбих в теб??? Отговорът е ясен, въпросът безсмислен и по жесток начин се превръща в риторичен - символ на наранената ми душа....
       Търся те - във всеки звук, във всяка усмивка, във всеки лъч светлина и се губя в мрака... Теб те няма тук- няма те при радостта и светлината.  Бягаш, но не мога да те стигна... Силите ме изоставят и аз отново плача... Връхлетя като лятна буря, търсейки любов и всеотдайност, а когато ги получи- избяга с тях и все още бягаш... Бягаш надалеч, ала без сърце не мога да се смея....
   И мечтите избягаха с теб......