Мечтаех да чуя гласа ти- но той е студен, студен към мен и към мечтите ми..... Имах нужда от теб- точно в този момент да ме гушнеш... Но ти кога си ме гушкал ? Исках да усетя  любовта ти- тъй чиста, както искам да бъде... Но тя  е тъй далечна и дива... А може би просто я няма? Обичаш ли ме? Някога обичал ли си ме? Искаш ли ме, така както не си искал друга? За мен ти значиш много, за мен ти си всичко.....
   Обичам те, както друга не умее да обича- чисто, истински , силно... Мечтая за очите ти- да ме гледат с укор и радост... Мечтая за гласът ти- меден и опияняващ...... Мечтая за думите ти- слова безкрайни и умни.
   Обичай ме така както само ти можеш да обичаш, макар и аз да не го разбирам !
    Остави поне за малко другата- най-важна жена за теб. Бъди с мен както с никоя друга, дори само за миг или за ден...   Бъди и не мисли за нея или за друга- нека АЗ бъда за теб любовта в този ден !  Нека се разходим, да поговорим и да се гушнем за миг , нека изгоним самотата и за миг останем сами, но нито за миг самотни..... Бъди мой, вземи ме за теб; не ме пускай да си тръгна, искай ме още , и още....Не ми казвай,че искам много ! Аз заслужавам дори повече от това...  Погледни ме- не виждаш ли в очите ми копнежа по теб? Не, тези искри на любов не са отблясъци от силната лампа.....
     Обичам те!

Много силно.
Много противоречива личност, може би трябва да кажа.
Разбирам по-горното, защото , макар че не мога да го кажа, усещам го точно по този начин. Но ... думите ги няма. Някой ден, но не сега. Сега е ... спира ми дъха.
И все пак, хубаво е да можеш да усетиш подобни неща. Даже е прекалено хубаво, не мислиш ли?
Вземи ме , да се поразходим и т.н....Колко лесно звучи и в същия момент може да бъде една мечта. Просто трябва да протегнем ръка и да направим някой ден, някой час първата крачка.
Важно е, какво казваме, но важно е и какво се случва.
И още едно нещо ми спира дъха. Една гледка. Камината, тихия пламък, топлина, кожа, земя, червено вино, приглушена невероятно добра музика. И ... другото не се казва, защото думите изчезват. Както и мисълта. После моментите ти се губят.