Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2008 02:54 - Размисли за времето и любовта
Автор: krasivasulza Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1440 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.05.2012 03:21


 

Приказката за  хубавата Амалия наистина е красива. Това е само началото, дори него не успях да завърша. За съжаление това е само приказка... С голямо желание и надежда някой ден да се превърне в реалност... Не спирам да мечтая и днес, макар да съм съкрушена до болка :(
 Винаги съм си задавала въпроси, общо взето не спирам да мисля и анализирам всичко. Това май доста ми пречи,но засега не намирам начин да се справя с този проблем.
   Поредният въпрос, който си задавам е за времето. Времето не като топло или студено, или като час, два, три.... Днес ще разсъждавам малко за времето . Да, просто за времето. Чудя се защо никога не стига? Защо понякога имаме чувството,че минава бавно, друг път се изплъзва толкова бързо? Защо има силата да лекува душевни рани, а в същото време има силата и да ги прави по-дълбоки? Каква е тайната на времето?
   Вече почти две години имам връзка, която излиза от очертанията на "нормалните" връзки, за да очертае и обрисува един по-различен облик за думата връзка. Човекът до мен и аз. Две коренно различни и в същото време болезнено еднакви същества, сякаш от различни части на една и съща планета.... Аз съм от Екватора, той от полюса... Аз чувствам, той мисли.  Като лед и огън... Само дето в повечето случаи леда гаси пламналия огън с лекота... Докато жарта в сърцето ми не пламне отново.
   С чиста съвест заявявам,че го обичам безумно много. С болка заявявам,че  не разбирам неговата любов, но съм сигурна,че я има... Или може би не е точно любов, а някакво чувство...
    Още не разбирам с какво го привлякох- дали с детска наивност, дали с искреност и доброта... 
  В началото беше като в приказката на Амалия - всеки миг, прекаран с него, беше подарък от съдбата и весел празник за душата... Постепенно обаче и двамата се променихме... Но не успяхме да се променим в една посока, дори напротив- задълбочихме различията си...
   Тук стигаме до момента с времето... Две години много ли са или са малко? Защо за различните хора те означават различни неща? Защо аз ги възприемам по един начин, другите по друг?
    Как действа времето на хората? Защо някои с времето обичат още по-силно, а другите напротив - стават все по-студени... Може ли една връзка, обречена от самото начало , лишена от бъдеще, да просъществува във времето и да оцелее ? Може ли любовта да победи времето?
     Този път аз не искам времето да лекува моята рана, нанесена ми човек, когото сега обичам толкова силно... Не желая с времето да го забравя! Не желая да живея далеч от него. Искам го тук и сега ! Само за мен !
      За съжаление времето не е на моя страна.. Явно в този случай предпочита да лекува рани, пред това да донесе щастие...  Седя  вкъщи и празнувам двете годинки на нашата връзка - САМА, защото той няма достатъчно време да бъде с всички. Защото не съм сама в тази връзка и нямам право на глас.. А когато все пак реша да изявя гласа си- той остава глас в пустиня...
   Но аз продължавам да го обичам, все така силно. И всяка нова сълза засилва болката...  Колко време човек може да търпи болка? Много силна и опустошаваща болка... Може ли времето да лекува незарастващи рани?
    Имам ли сили да си тръгна отново? Имам ли сили да кажа сбогом? Имам ли сили отново да забравя? Имам ли сили отново да се влюбя след това?  До кога ще трябва да си тръгвам или да ме напускат?
   Времето дава ли ни избор?   Времето лекува, но аз не искам да се разболявам !

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krasivasulza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 175434
Постинги: 39
Коментари: 26
Гласове: 543
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031