Влизам в колата, отдавна чакан миг... Сякаш не беше вчера когато ме изпрати до вкъщи точно със същата кола... Треперя, мислите бясно бушуват в главата.. Усещам тръпки, нетърпелива съм, изгарям... Искам да усетя устните ти - обожавам да ме целуваш и незнайно защо вярвам,че целувката ще потуши пожара...  Обръщам се и виждам очите ти - този поглед- точно в него се влюбих.. Искам те ,  нима мога да се спра? Всеки път доближавайки колата си мечтая как ще вляза и този път няма да се спра... Нито думи, нито жестове, само този див копнеж да бъда твоя... И ето доближаваш се до мен и пожара отново гори, по-буен от всякога... Усещам допира,влажността и студенината на тази целувка... За теб отново е само едно "Здравей",  по-приятно от всяка дума... Тази студенина отново гаси моя пожар, но жарта остава да гори дълбоко в мен... До следващата целувка  в колата....