Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2008 00:27 - Романтичния Пловдив и нашата първа среща
Автор: krasivasulza Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3014 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 24.05.2012 03:28


Пловдив.. Този така прекрасен град...  Този постинг  http://anastasiia.blog.bg/viewpost.php?id=227812   ме върна в този красив и уютен град и в моите спомеми.....
   Първа среща, първа целувка, първа прегръдка.. Нежни , топли думи, внимание. Романтика !
     Сутринта е някак особена, наситена с различни чувства, леко съм притеснена ... Ставам рано, а слънцето гали нежно лицето ми.... Нетърпелива съм  и някак лека, толкова лека ...Пускам компютъра и трепетно гледам към часовника...   Всяка сутрин си пускам комютъра когато не съм на работа.. Станал е част от мен, от живота ми, от ежедневието ми. Толкова възможности дава тази машина.Възможност да се развиваш, да затъпяваш, да се отдадеш на въображение или да зациклиш над игра..
   Тази сутрин аз се заговорих с приятел от една чат програма . Виждали сме се веднъж на живо, но често си пишем :) Споделям му всичко в живота си, той ми дава съвети . Той също споделя и аз също му давам съвети, станахме си близки някак.. Заговорихме се  и тази сутрин,както всяка друга. Но тази сутрин не е обикновена, не е обикновена за мен . Той усеща това и аз му разказвам как  преди два дни интересен мъж ме е поканил на разходка с него до Пловдив. Бях особено развълнувана :)
   На този етап от живота си бях в много трудно положение относно мъжете.. Преди известно време бях "почти" приключила дълга и красива връзка, която продължи още известно време, изпълнено с много сълзи и разочарование... Бях лудо влюбена в момчето,с  което се бях разделила тогава.Още съм влюбена в него,макар чувствата да отслабнаха с времето.Учехме в един университет, което още повече усложняваше нашите отношения...Не ме разбирайте погрешно, тръпката не беше изчезнала... Но сивото ежедневие някак надделява. Огорчението, сълзите,тъгата... Всичко сякаш се натрупваше, а аз отчаяно се нуждаех от промяна и малко радост.... 

   Времето течеше, а телефонът стоеше все така мълчалив на масата... Аз се облякох, разговорът с тайственият ми интернет приятел разкриваше нарастващото ми нетърпение и недоумение във всяка моя дума... Телефонът мъчително мълчеше....  Мина  час, минаха два часа.... Съблякох дрехите и потънала отново в своята болка аз си навлякох отново нощницата и единственото, което можех да пиша в любимата ми чат програма бяха тъжните емотиконки... Поредното разочарование, поредните разбити надежди...  А така се нуждаех от тази среща....
    Най-неочаквано, след като бях убедена,че  няма да има никаква разходка, телефонът звънна.. Толкова необикновен беше този звън... :) Вдигнах някак неуверено, след толкова чакане бях малко нервна... Попита ме къде съм в момента, а аз му казах вкъщи :) И той ми каза, а къде е това? И аз отвърнах " Ми у нас ;) " хихих, дори не се усетих как ми се изплъзна, а той се засмя.... ( сигурно му се е сторило много тъпа шега... )  Накрая все пак се разбрахме и аз имах точно 10 минути да се приготвя... Облякох се отново, обясних на тайнствения си интернет приятел,че той е звъннал и всички последващи емоции и знаете как е ;)  След това реших да се гримирам... Накрая все пак успях да се приготвя... Той ме чакаше на нашата улица в скъпата си кола.... Едва успях да го позная... До сега не се бях качвала в такава кола, бях притеснена...
 Още с първите си думи той успокои душата ми и внесе трепет и невероятно очарование... Висок, с хубаво тяло, черна коса и тъмни очи, от него струеше необикновен чар. Той беше умен, интелигентен, определено знаеше как да се отнася към жените.. Познавах го от няколко години, още когато бях ученичка в 10 клас. Имаше нещо необикновенов държанието му, което го отличаваше от другите мъже.Определено забележителен човек!
   Тръгването се забави с още няколко часа.. Имаше да свърши още работа в София, но през цялото време аз бях го него. Разговорът ни течеше гладко, аз бях изцяло погълната от неговите думи, така вълнуващи и така интересни... Минутите, които го чаках в колата, ми се струваха сякаш часове... Исках да се върне час по-скоро и пак да заговори с този меден , басов глас...Тембърът му, погледът му, нежните , внимателни движения на ръцете му... Всичко това ме опияняваше . През целия път си говорихме , смяхме се. Разказвахме си интересни случки от живота , обсъждахме всякакви теми.. За пръв път си говорех с някого толкова дълго, откровено и приятно. С вече бившият ми приятел говорехме малко , навикът ни беше погълнал изцяло , а и някак и двамата бяхме мълчаливи.
   Ето, най-сетне пристигаме в този изкусителен град.. Пловдив - такъв, какъвто го видяхте на нощната разходка- приказен, романтичен, подкупващ...  Оставам в колата още известно време сама, после още известно време сама се разхождам по главната улица.. Звъннах на няколко приятелки да им разкажа- знаете как е при жените, винаги клю-клю да има ;)  Вълнението ми беше неописуемо. Мислех си колко интересен мъж е това,всичко бе за мен ново... Животът му бе необикновен,различен, изпълнен с пъстроцветни случки и много забавление.  Като заговореше- мед капеше от устните му и се вливаше право в душата.
    Разходихме се заедно по главната улица- толкова удивително място... Дори в делничен ден беше изпълнена с пъстроцветни хора - някои бързаха по работа, други просто се разхождаха... Хареса ми този така жив и пулсиращ  град, като в същото време навяваше усещане за уют и топлина.  Разхождахме се и говорехме, говорехме, говорехме... Когато се уморихме от дългата разходка, той ме заведе на вечеря в изискан ресторант -  притесних се, но той не спираше да говори и думите му ме опияняваха дотолкова,че забравях всяко притеснение... Досега не бях срещала такъв човек, способен толкова дълго време да говори, като в същото време не каза нито една излишна дума....
   След вечерята той ми предложи да се разходим още малко като обеща да ме заведе на едно много специално място  :) Това място бяха всеизвестните на всички пловдивски тепета :) Беше се стъмнило вече когато започнахме да се катерим по Сахат тепе.  Изведнъж той се спря, дръпна ме към себе си и нежно ме целуна.. Целувка, различна от всички целувки до сега...  Последваха още целувки, страстни прегръдки, а изкачването продължаваше...  Най-накрая стигнахме върха на тепето :) Беше красива гледка,  нощните изскрици на звездите  блещукаха и галеха окото .
    Той продължаваше да ме целува, прегръща.Възбудата нарастваше всяка изминала минута..  За мен всичко това беше доста неочаквано.Дългите разговори, усмивките,леките докосвания... Не бях усетила как се стигна до там...... Скорошната раздяла дълбоко нарани сърцето ми и определено не сексът беше това,от което се нуждаех в момента.. Както винаги болезнено откровена, споделих моите притеснения...
   За пореден път нежният му глас ме успокои- разсея и това мое притеснение - любовта идва по-късно уверено ми каза той.. И макар в този момент да си помислих ,че това са просто думи , които да ме склонят да му се отдам , аз все пак реших да му повярвам...
   Топла вечер, горещи тела, нежни целувки и страстни милувки... Тази първа наша среща не бих я заменила с нищо :) Помня я сякаш беше вчера, толкова чувственост имаше във всяка стъпка, всяко движение, всеки поглед...
   След време той ми призна,че тази среща е щяла да бъде единствена... Била съм поредната в неговия списък ... И все пак аз се преборих за място в неговото сърце , за късче от душата му  :) Обичам го, той също ме обича! Макар много различни, ние все пак вървим заедно, хванати за ръце и по своему влюбени един в друг :)
   Дори да не го е съзнавал, онази първа наша вечер заедно, той се оказа прав :) Любовта наистина идва с времето :)




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anastasiia - Искрено и хубаво...:)
31.08.2008 12:01
И си мисля, че съвсем не е случайно, че всичко се е случило в Пловдив!:)
Градът ми наистина е особено приказен през нощта...Сякаш всеки момент ще се случи някакво красиво тайнство...И на вас ви се е случило...Точно в Пловдив...:)
С голямо удоволствие прочетох поста ти...:) Много искрено, приятно, истински разказваш, описваш...
Пожелавам ти много щастие!... И нека вълшебността, романтичността, любовта бъдат винаги с теб!....:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krasivasulza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 175443
Постинги: 39
Коментари: 26
Гласове: 543
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031